Част 1-ва   Подчиних се сляпо на идеята на моя многогодишен приятел Митко да напиша нещо за селския туризъм в Ирландия. Искрено казано причината да подкрепя тази идея е фактът, че определям това ново движение в България за изключително положително. То е здравословно, градивно и резултат на естествения съвременен стремеж за самоосъзнаване, самоутвърждаване в търсене на идентичност – движение, контрареакция на “глобалното село”, на премахването на границите и с това на идентичностите на нациите.   Обичам туризма страстно както повечето българи. Пантата е там, че както е вярно, че понятието селски туризъм не съществува в Ирландия, така е вярно и твърдението, че всякакъв туризъм в Ирландия не може да е нищо друго освен – селски. Причината се крие в това, че градовете, освен столицата Дъблин са от мащаба на Асеновград, а и тези са само няколко, при което по мащабите на континентална Европа населението предимно живее на село. Трябва да се отбележи, че да се живее на село тук е пристижно и само хора над средното равнище могат да си го позволят освен ако не са наследили имота. Всъщност пъувайки из страната човек добива чувството, че и селата не са села като тези, които познаваме у нас. По-голяма част от населението живеещо извън града не живее на село, а просто живее сред природата без да се концентрира в селски формирования. Случват се струпвания от няколко къщи, но тъй като минимумът за построяване на къща, която има собствена помийна яма е 2 декара, то те изглеждат на доста голямо разстояние една от друга. Дори тези “паланки” или “хамлети”, назовавани на английски, нямат атрибутите на село по нашите разбирания. Нямат домати, зеленчукови лехи, кокошки, прасета и т.н. Няма и ниви, само тревни площи. Единствените домашни животни, които се виждат масово са говеда, или овце, коне или… магарета. Да магарета. Знае се, че сега дори и малко магаренцето ствува на пазара около 1500 евро. Понастоящем е пристижно да се притежава магаре. В миналото магарето се е купувало като евтина компания на коня, който тъгува ако няма дружинка. За ирландеца магарето е свещенно животно, не само защото е помагало при придвижването на Исус, но и защото многократно е спасявало живота на местния човек. За разлика от коня то усеща тресавището и го избягва, а страната, както знаете е равнинна, влажна и дъждовна. Сега, поради тези исторически чувства магарето е пристижно и същевременно практично, защото полята са зелени, покрити със сочна трева през цялата година, така, че то даже играе ролята на био-косачка. Тук, както и на други маста за село се счита селище, което има черква и кръчма.   Та връщайки се на селския туризъм, тук освен посещението музеите в столичния град и библиотеката в колежа Тринити, всичкия туризъм е селски. Няма туристически комплекси, увеселителни или ваканционни селища. Има места от туристически интерес, което смятам даже че е по-важно сравнено с изкуствените комерсиални струпвания. Това са места на природни красоти, исторически паметници, археоплогочески находки или интересна градска атмосфера. Има и замъци и дворци, или по-скоро старинни имения със градини и богата история на аристократичните семейства, които са ги обитавали или които все още ги обитават. Примери за такива места на повишен туристически интерес са природните феномени скалните отвеси Мохер (“Cliffs of Moher”). Живописните крайморски пътчета на Пръстена Кери и полуостров Дингъл. Островът-градина Garnish край Гленгариф (Glengariff) или шестоъгълните камъни на Giant causeway на северното крайбрежие на Ирландия. Сред историческите забележителности си струва да се споменат 1300 годишната черква Galarus Oratory, мегалитното оброчището Newgrange, манастирите Skellig Michael, Rock of Cashel, Clonmacnoise със старинните келтски кръстове, замъкът Blarney със свещенния камък, който дарява красноречие след целуването му.  Интересна е и атмосферата на редица традиционни селища като Киларни (Killarney), Килкени (Kilkeney), Кинсейл (Kinsale), Енис (Ennis), Голуей (Galway), и др. Приятни са централните тесни улички, запазили традицията на вековете със малките магазинчета, висящите саксии с цветя, пъстроцветни кръчмички и пазарчета.
Сигурно става отекчително. Ако има интерес, ще продължа с втора част – нещо по-конкретно.
Writosh